При анализа на съставките на листото ще се спра на основните три от тях:
сока;
клея;
паренхимния гел.
Познати са около седемдесет и пет съставки на листото на Алое Вера, които се подразделят на осем ясно очертани категории, но подозирам, че ще бъдат открити и други. Съществува обаче определена неяснота по отношение на точния състав на някои от фракциите, затова тук ще представя едно консенсусно мнение, изградено при прегледа на последните публикации по темата. Твърдата фракция представлява едва 0.5 – 1.5% от растението, т.е. едно сравнително малко количество.
Средната му рН стойност е 4.55.
Лигнин
Целулозно вещество, присъстващо в гела, което няма известни медикаментозни качества, но за него се смята, че осигурява проникването на препаратите с алое в кожата на човека.
Сапонини
Счита се, че гликозидите представляват около 3 % от гела на Алое Вера. Това са пенливи вещества, които почистват и притежават антисептични качества.
Антрахинони и деривати
В дадения по-долу комплекс се съдържат 12 от тях:
Алоин
Барбалоин
Изобарбалоин
Антранол
Антрацен
Йоетична киселина
Емодин
Алоев емодин
Естер на канелената киселина
Етерично масло
Хризофанична киселина
Резистанол
Тези съставки се намират само в сока. Традиционно са известни като лаксативи и при високи концентрации само някои от тях могат да бъдат отровни, но в сложната среда на растението Алое Вера те не са отровни. Те са отлични аналгетици, или обезболяващи вещества, а също така притежават и силно антибактериално, антивирусно и противогъбично действие.
За да се получи обезболяващ ефект и подсилване на абсорбцията на стомаха, във всяка напитка с алое трябва да има известно количество дървесен сок, съдържащ антрахинони. Когато са налице, антрахиноните се познават по горчивия вкус и жълто-оранжевия цвят, който придават на сместа от дървесен сок и гел. Алоинът в големи концентрации е отровен за фибробластите, затова прекалено голямото количество алоин в продуктите за локално приложение убива тези клетки в дермиса и забавя лечението като намалява производството на тъкан. Но те оказват и някои полезни влияния върху кожата, които ще опишем по-нататък.
Химия на антрахиноните
Основният антрахинон, който се намира в дървесния сок, латекс или смола на Алое Вера е барбалоин, синоним на алоин. Там се съдържат и дериватите му антрони и хромони. Те съставляват фенолната фракция на дървесния сок.
Барбалоинът е антрон С-гликозид.
След поглъщане, алоинът се преработва от бактериите в дебелото черво в алое-емодин-9-антрон. Това е активната съставка, която предизвиква увеличаване дела на водата в дебелото черво чрез спиране на електролитната абсорбция и стимулиране на електролитната секреция. Тя стимулира и перисталтиката.
Минерали
Магнезий
Натрий
Цинк
Желязо
Манган
Калий
Мед
Хром
Калций
Съществуват около трийсет витамина, минерали и микроелементи, които са от особено важно значение за доброто здраве и трябва да се поемат редовно. Много от тях си взаимодействат и зависят един от друг за правилното им действие. По-долу изреждам тези по-важни качества и функции.
Калций
Най-напред има структурна роля при костите и зъбите, но също така е особено важен в структурата на клетката и предаването на сигнали по нервите. Нужно е балансирането му с фосфор и магнезий, за да действа ефективно, а за абсорбцията му е необходим Витамин й.
Манган
Той е съставна част на много ензими и е необходим за активирането на други ензими. Последните са сложни протеини, които действат като биохимични катализатори, ускоряващи клиничната реакция в растението.
Натрий
Много важен минерал, който пречи на телесните течности да станат прекалено кисели или прекалено алкални. Той също така участва в електропроводимостта на мускулите и нервите, както и в поемането на хранителни вещества от отделните клетки.
Мед
Също компонент на множество ензими, но и помага на желязото да действа като носител на кислорода в червените кръвни телца.
Магнезий
Той участва активно в метаболизма на калция при формиране на костите и е необходим на нервните и мускулните мембрани за провеждане на електрическите импулси.
Калий
Както натрия, той участва в киселинно-основния баланс на тялото и спомага за електропроводимостта на мускулите и нервите.
Цинк
Участва в основните метаболитни пътеки и подпомага метаболизма на протеините, въглехидратите (захарите) и мазнините. В неподходяща дозировка има неблагоприятно действие върху тъкани, които умират и бързо се възстановяват, като кожата, лигавицата на червата, или върху имунната система. Изследванията напоследък показват, че отчайващото състояние на шизофрения може да се свърже с недостига на цинк.
Хром
Необходим е за правилното функциониране на инсулина, който от своя страна контролира нивото на кръвната захар, затова диабетиците трябва да поемат повече хром.
Желязо
Това е частта хем от хемоглобина в червените кръвни телца, който позволява транспортирането на кислород в тялото под формата на оксихемоглобин. При хората с недостатъчно хранене много често се среща анемията, причинена от недостига на желязо; тя се появява и в случаите на изтощение поради хронична загуба на кръв, напр. при свръхобилна менструация.
Витамините
Витамин В1
Витамин В12
Фолиева киселина
Витамин В2
Витамин С
(Витамин С)*
Витамин В6
Бета-каротин (Витамин А)
(Витамин Е)*
Холин
Ниацинамид (Ниацин)
*Често към естествено присъстващите в екстракта от растението витамини се прибавят и други, като част от процеса на стабилизиране, чрез който се осигурява търговския продукт да остане колкото се може по-близо до естествения сок. Също така, служи и като консервант.
Витамини А, С и Е
Това са важните витамини-антиоксиданти, чрез които се борим с опасните свободни радикали. Те влияят на имунната система, а Витамин С, по-специално, подпомага зарастването на раните, докато Витамин А е необходим за нормалното и нощно виждане.
Естествените процеси в тялото постоянно създават свободни радикали, но те се създават и от всякакъв вид горене пушене, изгорели газове, радиация и дори изгарянето на храна, като на барбекю или в тигана за пържене. Те се опитват да оксидират тъканите и причиняват големи вреди, като предизвикват всичко, от рак до перде на окото, артериална болест или преждевременно остаряване. Спомнете си само какво причинява кислорода на желязото при оксидация. Причинява ръжда и накрая го унищожава голяма сила.
Тези оксидиращи свободни радикали трябва да бъдат неутрализирани от антиоксиданти (най-важните сред тях са Витамините А, С и Е), от минерала селен и от някои микросъставки на храната, наричани биофлавоноиди, тъй че трябва да се замислим дали имаме достатъчно антиоксиданти в диетата си.
Витамините от група В , включително и холина
Те са свързани с производството на енергия и с метаболизма на аминокиселините, а оттам и с натрупването на мускулна маса.
Витамин В12
Алоето е едно от малкото растения, източници на този съществен витамин, необходим за изграждането на червените кръвни телца, при дефицит се появява анемия.
Фолиева киселина
Също изключително нужна за развитието на кръвните клетки, дефицитът й също води до анемия.
Аминокиселини
За да е здраво, човешкото тяло има нужда от двадесет и две аминокиселини; всички те, с изключение на осем, се синтезират в организма. Останалите, наречени есенциални аминокиселини, трябва да се приемат като храна и заедно изграждат строителните блокчета на протеините, от които ние произвеждаме и възстановяваме мускулите си.
Няма да изброявам всички аминокиселини, но си струва да се спомене, че Алое Вера предлага двадесет от нужните двадесет и две и седем от осемте есенциални аминокиселини. Липсващата аминокиселина се нарича триптофан, но Бил Коутс, американски фармацефт и експерт по алоето, твърди, че то притежава и тази аминокиселина. Аз самият не съм сигурен в това, но да притежаваш седем от осемте възможни също не е зле.
Ензими
В Алое Вера е установено наличието на много ензими. Някои от по-важните са:
Пероксидаза
Целулаза
Алиаза
Карбоксипептидаза
Каталаза
Амилаза
Липаза
Алкална фосфатаза
Тези ензими подпомагат разграждането на храната и храненето като цяло. Някои разграждат скорбялата и захарите като, например, амилазата, докато други катализират реакциите по разграждане на мазнините като, например, липазата. Така хранителните вещества от храната ни могат да се абсорбират по-ефективно.
Захари
Алое Вера съдържа както монозахариди, като глюкоза и фруктоза, така и полизахариди, от които може би по-важни са полизахаридите. Лабораторията Карингтън в Съединените щати изолира най-важния полизахарид, известен с търговското си наименование Карисин. Във връзка с имунната система той заслужава специално внимание, което ще му бъде отделено по-нататък.
Тази група полизахариди се нарича глюкоманани или полиманоза, защото молекулите на манозата са свързани с молекулите на глюкозата, но молекулите на манозата са малко повече. По размер те силно се различават, от няколко хиляди далтона (единицата за измерване) до четири милиона далтона, и са много специални захари поради начина им на абсорбиране от червата. Повечето захари се разграждат от ензимите, абсорбират се на части и след това се изграждат наново, а дълговерижните глюкоманани се абсорбират цели от определени клетки по протежение на храносмилателния път. Това действие се нарича пиноцитоза и се изразява в преминаването на целите захари в кръвта в тяхната първоначална форма.
Счита се, че различни съставки на тези съединения помагат при артрит, високо налягане и лошо храносмилане, както и че намаляват холестерола, подобряват функционирането на черния дроб и подпомагат заздравяването на костите, като стимулират поемането на калций и фосфати. Доказано е, че в концентриран вид те оказват благотворно влияние на възпалението на червата при болестта на Крон и язвен колит.
Историята с ацеманана
Ацемананът е – (1,4) – свързан ацетилиран манан. Той притежава три фармакологични действия:
а) първично антивирусно действие
б) вторично имунномодулиращо действие
в) третично действие при ограничаване на приспособяващите се инфекции.
Действа и синергично с други лекарства, като азидотимид (АZT) и ацикповир. Тези му качества се използват при лечение на онкогенетични ретровируси, вируса на котешката левкемия, който причинява една мултисиндромна болест при заразените котки; тя е припозната като животински модел на вирусните инфекции при имунна недостатъчност на човека.
Доказано е, че in vitro ацемананът усилва действието на цитотоксичните Т лимфоцити с почти 50%. Доказано е също така, че активира макрофагите да произвеждат азотен окис. Азотният окис действа като цитотоксик и цитостатик при унищожаване на туморните клетки и вътрешноклетъчните паразити. Лекарства, като интерферон, също предизвикват производството на азотен окис от макрофаги. Азотният окис е важен фактор на имунната регулация и има защитна роля при млекопитаещите и птиците. Доказано е, че стимулирането на макрофагите при плъховете ускорява зарастването на раните.
Докато пишех настоящото, ацеманановият продукт Карисин на Лаборатория Карингтън премина последните тестове преди получаване на разрешение от Администрацията за храните и лекарствата да се използва при лекуване на СПИН при хората.
Стероли
Тези растителни стероиди са важни антивъзпалителни агенти Четирите основни измежду тях са:
Холестерол
Кампестерол
Β – ситостерол
Лупеол
Лупеолът действа също като антисептик и аналгетик. Най-накрая Алое Вера съдържа и салицилова киселина, подобно на аспирина съединение, което заедно с лупеола му придава обезболяващи свойства. В твърдата фракция се намират също малки молекули на растителни хормони, известни като гиберлини и ауксини.
Д-р Питър Атертън