Голяма част от токсините идват от седем главни източника. Ако тези седем токсичности ефективно се адресират и премахнат – като „ефективно“ е ключовата дума тук – голяма част от оксидативният стрес ще се елиминира. Когато това се случи, хроничната болест, по дефиниция, просто не може да
съществува. Става невъзможно за хроничната болест да се застои в тяло, където оксидативният стрес е минимален или несъществуващ, защото причината (токсичностите) вече няма да присъстват, причинявайки увеличеният дял от оксидативен стрес, водещ до хронична болест.“
ТОКСИЧНОСТ 1. Тежки метали
Тежките метали включват живак, олово, антимон, никел, кадмий, калай, арсен, уран, както и много други. В добавка към причиняването на изключителни оксидативни вреди, тежките метали са „двойно опасни“, защото имат способността да изместват много от жизненоважните минерали, от които
нашето тяло се нуждае, за да функционира правилно. Част от тези минерали включват: магнезий, мед, манган, цинк и селен. Тежките метали (и в частност живакът) разрушават още повече ендокринната система, която регулира хормоналните нива. И това не е всичко, някои хора може дори да имат
допълнителен проблем, дължащ се на алергична реакция ( към въпросният метал).
Над 350 проучвания, свързват живака със сърдечни болести, над 640 проучвания свързат живака с рака, и над 1440, свързват живака с
невродегенеративни заболявания (като аутизъм, Алцхаймер и
т.н.) Трябва да се запомни, че живакът е просто един от многото тежки метали, за които се знае, че създават сериозни проблеми със здравето.
Избрах живак за този пример, защото той причинява някои от най-лошите вреди в човешкото тяло и се счита за вторият най-токсичен елемент, познат на човек, според Агенцията за Защита на Околната Среда (EPA). Само уранът се счита за по-токсичен.
ТОКСИЧНОСТ 2. Постоянни органични замърсители
Втората категория токсини е позната като постоянни органични замърсители (ПОЗ), защото те се „задържат“ в тялото и са изключително трудни за елиминиране. Някои от тези ПОЗ могат да продължат да влияят поколения наред, предавани от майка на дъщеря и засягайки и двата пола, докато са още в утробата. Много от тези включват инсектициди от 50-те и 60-те. Докато те може вече да не са позволени или използвани, ефектите им все още ще причиняват родилни дефекти при децата на две поколения по-късно.
През 2000 година Конгресът на Световната Здравна Организация обсъди
усложненията от 12-те най-смъртоносни органични съединения и замърсители, наречени „Мръсната дузина“. Имало съгласувано усилие за индустриализираните страни да стигнат до споразумение, за да започнат с
премахването на тези опасни елементи от средата, защото „Мръсната дузина“ явно е замесена в причиняването на множество болестотворни процеси. Тези смъртоносни органични съединения и замърсители включват ДДТ, ПХБ
(полихлориран бифенил), диоксини, хлордан, фурани и много други инсектициди. Дори ако всички индустриализирани страни веднага спрат
да използват тези вещества, тези ПОЗ вече имат монументална преднина. Например, „най-новият“ токсичен химикал от „Мръсната дузина“ бил представен през 1957 година, преди повече от 55 години, а най-старият се
употребява от 1913 година, преди повече от 100 години. Тези ПОЗ съществуват в пестицидите, инсектицидите, лаковете, почистващите разтвори и на практика във всеки продукт в аерозолна опаковка. Внимавайте, когато използвате който и да е химически продукт, без значение колко безопасен
производителят твърди, че е.
През 2005 година Група за Работа за околната среда представя доклад “Замърсяването на новородените“. Кръвта от пъпната връв на новородени бебета била тествана за 413 различни индустриални химикали и е открито, че е позитивна за 287 от тези вещества, които включват живак, ДДТ, диоксини, флуорирани хидрокарбони, органофосфати и много други категории ПОЗ.
Тази кръв се взима от тези бебета още на първият им ден след раждането!
ТОКСИЧНОСТ 3. Опортюнисти
Третата токсичност представлява опортюнистични инфекции, които включват бактерии, вируси, паразити, дрожди и други създания. Наричат се „опортюнисти“, защото тези организми имат нужда от възможност, преди да
могат да се устроят в тялото. Правилната среда трябва да бъде създадена, за да могат да оцелеят и да процъфтяват. Този трети клас токсичност е всъщност в голяма степен зависим от първата и втората токсичност, защото тежките метали и ПОЗ потискат имунната система и правят тялото
уязвимо за опортюнистичните патогени. Опортюнистите са единственият клас от седемте токсичности, с който модерната медицина може да се справи сравнително добре, занимавайки се с него чрез антибиотици, антивируси, антимикотици и така нататък. Обаче медиците жестоко са се провалили в опитите да установят защо днес има толкова повече инфекциозни патогени, отколкото преди.
Никой не е считал първата и втората токсичност за причина за необуздано увеличаване на опортюнистичните инфекции, по-скоро са се отдавали на лекарствена резистентност от свръхупотребата на антибиотици и други лекарства.
Още повече, проблемът защо един човек получава дадена инфекция, а друг – не, никога не е бил зададен. Отговорът е, поради разнообразието в човешките имунни системи, дължащо се на разлики в типа и размера на токсичността,
която всеки носи. Проблемът, въпреки че тези лекарства работят, е че ако не се обърнете към належащият причинител на имунното потискане, проблемът (инфекцията) ще се повтори. Първата и втората токсичност, които са отговорни за намаляването на имунитета, се игнорират от традиционната медицина. Можете да победите тези инфекции с лекарства за известно време, но щом лекарствата бъдат спрени, проблемът винаги се връща. С други думи, ако имунопотискащата причина не се премахне, тези проблеми ще продължават да се повтарят като лош сън. Ето затова например, болестни състояния като гъбични инфекции при жените и гъбична инфекция по слабините и микоза при мъжете са постоянни и са индикация за вглеждане по-навътре.
ТОКСИЧНОСТ 4. Енергетична токсичност
Първите три обсъдени токсичности са обективно измерими, но останалите четири са малко по-езотерични.
Енергетичната токсичност включва всички мощни енергийни вълни, които преминават над, под и през телата ни всеки ден. В модерното общество телата ни са бомбардирани от енергитична токсичност от нещата, които не можем да видим, включително електромагнитна радиация (от електрическите
жици до микровълните) и заобикаляща радиация (от клетъчните телефони,
военните радарни системи, телевизионните и компютърните екрани). А тази четвърта токсичност се увеличава със смайващо бърз експоненциален темп.
Нивото на радиацията на клетъчните телефони в околната среда, на която сме изложени, е само един пример за енергетичните или техногенни токсичности. Какви възможни усложнения биха могли да имат клетъчните телефони относно токсичността? Проведено е проучване върху радиацията от клетъчни телефони и рак още през 80-те, дълго време преди да настъпи бумът от употреба на клетъчни телефони. Изследването всъщност било спонсорирано съвместно от федералното правителство и производител на клетъчни телефони. Целта била да се докаже, че радиацията от клетъчни телефони не
причинява рак, но за нещастие, неговите данни доказали точно обратното.
От 1984 година до 2004 година първият милиард клетъчни телефони са
влезли в глобалният пазар. Трябвали са само 18 месеца (не 20 години) след това, вторият милиард да се появи. По-малко от една година по-късно се е появил третият милиард клетъчни телефони
.Като резултат, средностатистическата атмосферната радиация на клетъчните телефони се увеличила с 500,000% през последните десетилетия.
Някои от нас може би са запознати с все по-често увеличаващите се новини за драстично намаляване в популацията на медоносни пчели през последните няколко години. Всъщност, популациите на пчели рязко изчезват на четири от петте континента. Причините се отдават на паразити, епидемии и инсектициди. Но в действителност, това е свързано с естествено появяващият се минерал, наречен магнетит, и как атмосферната радиация на клетъчните телефони влияе на този минерал. Пчелите имат магнетит в чревния тракт. Хората го имат в мозъка си. Птиците го имат в човката си. Магнетитът помага да се ориентираме чрез изравняване с магнитното силово поле на Земята и ни
позволява да намерим посоката. Отговорен е за способността на животните и птиците да откриват пътя си обратно към дома от хиляди километри разстояние и помага да обясним как определени видове намират пътя си обратно към местата си за гнездене и как следват специфични модели на миграция. Магнетитът в чревния тракт на пчелите, когато се изравни
с магнитното силово поле на Земята, позволява на пчелите да намерят пътя си обратно към кошерите. Обаче невероятното увеличаване в атмосферната радиация на клетъчните телефони пречи на магнетита да се изравни правилно с магнитното поле на Земята, така че пчелите се дезориентират и никога не успяват да се върнат в кошера. Резултатът е, че популациите от пчели са рязко намаляващи.
Друг пример са пощенските гълъби, които имат магнетит в човките си, както и повечето птици. Състезанията с пощенски гълъби са древен и много изтънчен спорт, който предизвиква птиците в състезания от до 1000 км. Само преди няколко години броят на гълъбите, които се придържаха към курса и завършваха състезанието беше 85%, но днес средно само 15% успяват да се върнат живи.
Представете си катастрофалното влияние на изчезването на медоносните пчели. Пчелите опрашват огромно количество от нашите запаси на храна. Без пчелите повечето храна няма да расте. Около една трета общо от човешката диета произлиза от опрашените от насекоми растения и медоносната пчела е отговорна за 80% от това опрашване.
Проучване от университета Корнел през 2000 година заключава, че пряката стойност на опрашването от медоносни пчели за американското земеделие е повече от 14.6 милиарда долара, а това е било преди 14 години!
Има още едно нещо, което бих искал да спомена при четвъртата токсичност, и това е употребата на микровълнови печки. Просто разберете, че това не е естествен и много вреден начин за затопляне на храна. Раковите пациенти, които са тествани за излагане на енергетична токсичност, имат най-високите нива на излагане на микровълнова радиация от всички различни типове енергетично замърсяване.
Надявам се, че това ще ви убеди да изхвърлите микровълновата печка.
ТОКСИЧНОСТ 5. Емоционална/Физиологична токсичност
Независимо дали знаете или не, нашите клетки имат своя собствена интелигентност. Те също имат памет, която е напълно независима от съзнателният ни интелект. Атлетите и танцьорите знаят какво е „мускулна памет“. Когато тренират отново и отново и дойде време да се състезават, тялото им помни всички действия, които са необходими, автоматично, без дори да им се налага да мислят. По сходен начин терапевтите, които се справят с разстройство от травма и посттравматичен стрес, често използват
физически интервенции вместо „говорна терапия“, защото там се складират тези спомени, вътре в тялото, като мускулна памет.
Връзката между физическото здраве и психическото здраве дори вече не се дебатира от никого. Например, никой пациент, страдащ от рак, не е започнал да се възстановява, докато не се е обърнал към емоционалните си проблеми. Само тези, които са способни успешно да се оправят с тях и да освободят гнева си, да простят и да изберат да обичат безусловно, имат шанс да спечелят битката. Има много книги по този въпрос.
Отрицателната емоция е една от най-токсичните и опасни форми на оксидативен стрес, защото е вътрешна и често потискана. Тези емоции загнояват като абсцес, повреждайки доброто и разваляйки любовта. Те се крият от нас дори когато си мислим, че сме се справили с тях, те се промъкват в подсъзнанието ни, създавайки размисли и болка. Бъдете храбри и отидете до тези страшни места! Това може да се окаже липсващата връзка за лекуване на болестта ви.
ТОКСИЧНОСТ 6. Хранителна токсичност
Шестата токсичност не е свързана с химикалите или добавките в нашата храна. Те биха били включени в първите две токсичности. Шестата токсичност включва генетичната модификация на храната, манипулацията и облъчването от това, което ние правим с веществата, които консумираме, имунологичните въпроси, които обграждат модерното произвеждане на храна. Тревогите са, че тези форми на хранителна манипулация са твърде нови и неизследвани, и
ние просто нямаме никаква идея от техните усложнения за човешката физиология. Последиците могат да бъдат пагубни.
Кой би искал да поеме риск от консумирането на тези продукти и тогава да изчака, за да види какви ще бъдат ефектите 20 години по-късно? Генетичната модификация на храната манипулира същинското естество на тези хранителни вещества, като изменя ДНК. Когато се поглъща и усвоява в нашите тела, това изменено ДНК вече става част от същността ни. Измененото ДНК има потенциал да повреди или, дори по-лошо, да стане част от нашият собствен генетичен код.
ДНК-то в царевицата, соевите зърна и друга продукция вече са били генетично модифицирани, но въпросът е, какво ще направи на ДНК-то вътре в нашето тяло, когато го консумираме?
В допълнение, тялото ни може да не разпознае това модифицирано генетично
вещество като храна, тъй като то е било изменено от своето оригинално генетично състояние. Всичко чуждо на тялото е антиген, към който тялото ще изгради антитела, като така потенциално се увеличава вероятността от приютяване на нови автоимунни заболявания. Има твърде много въпроси без отговор. Най- лесното обобщено правило е напълно да се избягва реколта
от генетично модифициран организъм (ГМО) и облъчвана реколта.
ТОКСИЧНОСТ 7. Духовна токсичност
Човек има “духовна токсичност” всеки път, когато почувства, че никой няма правото да вярва в нещо, което противоречи на неговата собствена
доктрина.
Според мен обаче, неспазването на законите на любовта – за свободата, за истината и за безвъзмездното даване води до абсолютна духовна токсичност, защото всичко е любов!